Носиш пръстен
на безименния пръст,
той е тежкият ми кръст,
тоя е моят грях.
Пръстенът за теб
не е окови, измяната ти
той не може да я спре!
А мен защо ме спира?
За една нощ съгреших,
с какво ще трябва да платя?
Пореден пръстен,
това ми е съдба,
имат ли лица
съпругата и твоята дъщеря,
нека да ги видя,
да имат лица моите кошмари.
Съвестта ми, може би...
ще проговори,
от теб да се откажа,
когато знам, че са реални.
Днес не вярвам, че ги има,
по нищо не личи -
не гледаш ти виновно,
като женен мъж,
свенливо не целуваш,
ти страстно ме прегръщаш,
а после там се връщаш!