Ще дойде ден
и любовта към тебе ще отмине,
тъй както плахи есенни листа
отстъпват мястото на зимата.
И моите чувства ще си тръгнат,
тъй както розите през есента пресъхват.
И плахите надежди на момиче,
разбили се на малки стъкълца...
ще се превърнат във криле на Птица-Феникс,
отново възродила се от пепелта!
И всички нощи, в сълзи пропилени,
ще си останат там – заключени в момичешките дни,
а пожълтелите тетрадки на тавана
ще пазят скрити моите забравени мечти!
© Десислава Неделчева Все права защищены