20.10.2016 г., 20:45  

Птица-Феникс

650 1 2

Ще дойде ден

и любовта към тебе ще отмине,

тъй както плахи есенни листа

отстъпват мястото на зимата.

И моите чувства ще си тръгнат,

тъй както розите през есента пресъхват.

И плахите надежди на момиче,

разбили се на малки стъкълца...

ще се превърнат във криле на Птица-Феникс,

отново възродила се от пепелта!

И всички нощи, в сълзи пропилени,

ще си останат там – заключени в момичешките дни,

а пожълтелите тетрадки на тавана

ще пазят скрити моите забравени мечти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...