4 июл. 2012 г., 13:53

Птицата в мен

633 0 0

Искам цялата да съм изгрев,
не искам да съм тъжна и залезна;
да пее в мен поточе изворно,
светулки да надничат в очите ми.
Не позволявам да умира птицата,
скрита дълбоко в моята Душа,
ще я браня със зъби и нокти -
тя е пътеводната ми светлина!
Какво от туй, че понякога
крилете ù са уморени и пречупени
от подлост, суета и безразличие?
Лекувам ги с вълшебна музика,
прашец от дъхави цветя,
с магията на всеки изгрев,
усмивки на приятели обичани...
Ще продължавам да ги размахвам,
докато съм тук и ме има!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...