Jul 4, 2012, 1:53 PM

Птицата в мен

  Poetry » Other
628 0 0

Искам цялата да съм изгрев,
не искам да съм тъжна и залезна;
да пее в мен поточе изворно,
светулки да надничат в очите ми.
Не позволявам да умира птицата,
скрита дълбоко в моята Душа,
ще я браня със зъби и нокти -
тя е пътеводната ми светлина!
Какво от туй, че понякога
крилете ù са уморени и пречупени
от подлост, суета и безразличие?
Лекувам ги с вълшебна музика,
прашец от дъхави цветя,
с магията на всеки изгрев,
усмивки на приятели обичани...
Ще продължавам да ги размахвам,
докато съм тук и ме има!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...