Пулсиращи строфи
Пулсиращи строфи
Аз съм просто човек!
Оптимизма ми лек
награди ме с лирична душа
във която след век
някой бъдещ човек
ще открие засмяна сълза.
Майка мен ме роди
и ми вдъхна мечти
от обичащо нежно сърце,
а бащата ми строг
ми предаде урок
със умеещи златни ръце.
В сън на нови звезди
под небесни лехи
непомръкнал по детски живях.
От изгрялото зрънце,
лъч запалено слънце
изтъка клади праведен грях.
Имах светла съдба-
изживях младостта,
очарован открих в любовта
две магични слова-
покори ме страстта
и нарекох се с гордост баща.
През света многолик
аз се лутах с камшик
и облети във кръв рамене.
Пазех мойте деца
и любима жена
в юмрука на свойто сърце.
Доживях часове
с помъдрели криле-
да запея летящ на високо!
Провидял светове...
в нажежено сърце
ще жигосам пулсиращи строфи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Борисов Все права защищены
