24 мая 2014 г., 08:06

Пушек

524 0 0

Там някъде вав селото се вдига пушек,
не зная огън ли е или е пожар?!
Не бива  само в къщата си да се сгуша,
да съм бездеен пак по навик стар!

Съседите не виждат ли това, не зная,
тук всички кротнали в следобеда стоят,
но мога ли аз всичко туй така да го оставя,
затуй във мене  сили ще се съберат.

О, по-добре ще е тръбата да раздрънкам,
наместо с скръстени ръчички до стоя!
И... само на жената си за туй да мрънкам!
Знам, по-добре е за стихията да съобщя...
  22.05.2014 г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...