May 24, 2014, 8:06 AM

Пушек

  Poetry » Other
516 0 0

Там някъде вав селото се вдига пушек,
не зная огън ли е или е пожар?!
Не бива  само в къщата си да се сгуша,
да съм бездеен пак по навик стар!

Съседите не виждат ли това, не зная,
тук всички кротнали в следобеда стоят,
но мога ли аз всичко туй така да го оставя,
затуй във мене  сили ще се съберат.

О, по-добре ще е тръбата да раздрънкам,
наместо с скръстени ръчички до стоя!
И... само на жената си за туй да мрънкам!
Знам, по-добре е за стихията да съобщя...
  22.05.2014 г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...