Днес те няма, ала утре бих желал да си отново тук,
за да продължим единствено ний двама
това, което други Щастие зоват.
В момента пусто е във тази къща,
която двама с теб създадохме с Любов,
но Любовта е тази, която ни завръща
на точното ни място
и определя нашия Живот.
Живот, започнат преди дванадесет години,
на друго място, в ничия страна.
Животът, който с Теб, Любима,
създадохме си след това.
Мълчахме много и брояхме си до десет,
това заблуда бе и ето, виж сега -
решението ти от мен прие се -
безмълвно, безапелационно,
защото Те ОБИЧАМ
и това е моята Съдба !
Свободна си да си далеч от мойто Тяло,
а не от моята Любов,
Сега е Тя във твойта Мисъл вече,
това е Факт - единствен и суров.
В момента с две Души живея,
но колкото и трудности да има занапред,
Аз продължавам да вървя
и трябва Аз да оцелея,
да може някой ден да се открием пак така,
та крачейки, да извървим докрай житейския си път.

D.E.H.