Пусто!
Днес те няма, ала утре бих желал да си отново тук,
за да продължим единствено ний двама
това, което други Щастие зоват.
В момента пусто е във тази къща,
която двама с теб създадохме с Любов,
но Любовта е тази, която ни завръща
на точното ни място
и определя нашия Живот.
Живот, започнат преди дванадесет години,
на друго място, в ничия страна.
Животът, който с Теб, Любима,
създадохме си след това.
Мълчахме много и брояхме си до десет,
това заблуда бе и ето, виж сега -
решението ти от мен прие се -
безмълвно, безапелационно,
защото Те ОБИЧАМ
и това е моята Съдба !
Свободна си да си далеч от мойто Тяло,
а не от моята Любов,
Сега е Тя във твойта Мисъл вече,
това е Факт - единствен и суров.
В момента с две Души живея,
но колкото и трудности да има занапред,
Аз продължавам да вървя
и трябва Аз да оцелея,
да може някой ден да се открием пак така,
та крачейки, да извървим докрай житейския си път.
D.E.H.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Олег Деков Всички права запазени