Ти ми прати вятър ураганен,

корените ми злобно изтръгна,

отнесе ме в неизвестна посока

и ме разпиля като прах от кутия.

Но аз съм жива, въпреки че умирах,

умирах хиляди пъти от твоите думи,

напоени с отрова жестока и жлъчна,

от тях постепенно в прах се превърнах.

От прахта без сълзи сега се събирам

и все повече на пустиня заприличвам,

не знам дали ще мога отново да цъфтя,

но в пустите пясъци сили ще търся.