28 апр. 2011 г., 20:51

Пясък

650 0 0

 

Ти ми прати вятър ураганен,

корените ми злобно изтръгна,

отнесе ме в неизвестна посока

и ме разпиля като прах от кутия.

 

Но аз съм жива, въпреки че умирах,

умирах хиляди пъти от твоите думи,

напоени с отрова жестока и жлъчна,

от тях постепенно в прах се превърнах.

 

От прахта без сълзи сега се събирам

и все повече на пустиня заприличвам,

не знам дали ще мога отново да цъфтя,

но в пустите пясъци сили ще търся.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...