23 сент. 2012 г., 21:51

Пясъкът и морето

673 0 1

Как вятър и вода скалите твърди

превърнало е времето във пясък!?

Прелитат като сянка чайки бързи,

а вятърът раздипля леки къдри,

зърната ти, полирани до блясък.

 

Ти още помниш стъпките й боси,

ръцете, през които си изтичал;

това, че между дюните я носех

целувах я... и пак... с дъхът й росен

и роза във косите й закичвах.

 

Как дълго със морето, пясък, бъбриш

под слънцето, с платната скоротечни.

Вълна ще те оплакне и прегърне,

повторно, като сляпа, ще се върне

в предверието твое вековечно.

 

Тук всеки път, щастлив или тревожен,

заставам на скала. Сподавен вопъл

от буря се надига!... Мили Боже!...

И чувствам, как природата от стожер

превръща ме във шепа пясък топла.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...