Как вятър и вода скалите твърди
превърнало е времето във пясък!?
Прелитат като сянка чайки бързи,
а вятърът раздипля леки къдри,
зърната ти, полирани до блясък.
Ти още помниш стъпките й боси,
ръцете, през които си изтичал;
това, че между дюните я носех
целувах я... и пак... с дъхът й росен
и роза във косите й закичвах.
Как дълго със морето, пясък, бъбриш
под слънцето, с платната скоротечни. ...