Как вятър и вода скалите твърди

превърнало е времето във пясък!?

Прелитат като сянка чайки бързи,

а вятърът раздипля леки къдри,

зърната ти, полирани до блясък.

Ти още помниш стъпките й боси,

ръцете, през които си изтичал;

това, че между дюните я носех

целувах я... и пак... с дъхът й росен

и роза във косите й закичвах.

Как дълго със морето, пясък, бъбриш

под слънцето, с платната скоротечни.

Вълна ще те оплакне и прегърне,

повторно, като сляпа, ще се върне

в предверието твое вековечно.

Тук всеки път, щастлив или тревожен,

заставам на скала. Сподавен вопъл

от буря се надига!... Мили Боже!...

И чувствам, как природата от стожер

превръща ме във шепа пясък топла.