Пълзиш под кожата ми,

като отрова си попила в плътта ми.

Объркан съм в съзнанието си,

изгаряш сърцето ми.

Когато се погледна в огледалото,

виждам отражението ти.

В отражението ти виждам мъката ти,

все още пълзиш под кожата ми.

Ден след ден, шепнеш в умът ми,

искаш да влезеш в крепостта ми.

Изпиваш ми силите,

докато пълзиш под кожата ми.

И двамата сме студени като айсберг.

И двамата се давим в сълзите си.

И двамата сме сами в този свят.

И двамата си мечтаем един за друг.

Утрешният ден ще дойде,

пак със същите чувства се будим,

Вървиш с мен по пътеки,

пълзейки под кожата ми!