10 апр. 2019 г., 09:58

Пълзиш под кожата ми

644 0 0

Пълзиш под кожата ми,

като отрова си попила в плътта ми.

Объркан съм в съзнанието си,

изгаряш сърцето ми.

 

Когато се погледна в огледалото,

виждам отражението ти.

В отражението ти виждам мъката ти,

все още пълзиш под кожата ми.

 

Ден след ден, шепнеш в умът ми,

искаш да влезеш в крепостта ми.

Изпиваш ми силите,

докато пълзиш под кожата ми.

 

И двамата сме студени като айсберг.

И двамата се давим в сълзите си.

И двамата сме сами в този свят.

И двамата си мечтаем един за друг.

 

Утрешният ден ще дойде,

пак със същите чувства се будим,

Вървиш с мен по пътеки,

пълзейки под кожата ми!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...