Apr 10, 2019, 9:58 AM

Пълзиш под кожата ми

  Poetry » Love
638 0 0

Пълзиш под кожата ми,

като отрова си попила в плътта ми.

Объркан съм в съзнанието си,

изгаряш сърцето ми.

 

Когато се погледна в огледалото,

виждам отражението ти.

В отражението ти виждам мъката ти,

все още пълзиш под кожата ми.

 

Ден след ден, шепнеш в умът ми,

искаш да влезеш в крепостта ми.

Изпиваш ми силите,

докато пълзиш под кожата ми.

 

И двамата сме студени като айсберг.

И двамата се давим в сълзите си.

И двамата сме сами в този свят.

И двамата си мечтаем един за друг.

 

Утрешният ден ще дойде,

пак със същите чувства се будим,

Вървиш с мен по пътеки,

пълзейки под кожата ми!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stoycho Kolev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...