mislitel (Георги Каменов)
1151 11126
13 июл. 2023 г., 08:40

Пълзя към светлината 

  Поэзия » Философская, Другая
283 2 10
 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.

Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.

Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...

Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...

04.08.2019.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбирам те чудесно, нали и в моята тиква има шизоекипаж...
    Нямаше как да си премълча...
    Иначе и аз не съм настроен за коментарен влак.
  • Днес съм с ''философската'' си глава. Вчера бях с просташката. Сменям ги за разнообразие - хахах...
    Спирам!'

    П.П. Нали споменах, че съм шизофреник.
  • Правил ли си по-дълъг анализ свързан с творба, Димо?...
    Въпросът ми е полушеговит, няма нужда от отговор.
    Иначе ми стана приятно, че толкова време и размисли си отделил тук. Това няма как да го отрека.
    Благодаря сърдечно.
  • Има три типа хора: земни (плътски), душевни и духовни.
    Първите са успешни в земните дела - работяги се, много неща им се отдават, но са общо взето с внимание изцяло насочено в земното.
    Вторите са творците - поети, художници, артисти, певци... хора на изкуството. Често пъти изкуството ги кара да изпитват особени чувства - наричат ги ''възвишени'' и често ги бъркат с духовни. Но тези чувства са базирани на изострена сетивност и човешки емоции - еуфория, радост, възхита...и т.н. Всичко това е ''чувственост''. Душевните хора са чувствени хора и силно емоционални. Затова обичат да творят и говорят за чувствени неща.
    За духовните ми е трудно да говоря. Те са рядкост в днешно време и не изпъкват с нищо особено. Най-често са невзрачни и почти незабележими. Носят си кръста с благодарност и търпят скърбите които Христос е обещал на верните Си последователи. В духовния живот място за еуфория и ''чувственост'' няма. Дори е крайно вредно.
    Затова в духовния път не се ''лети'', а се ''пълзи''.
  • Към Светлината (Небето - рая... се пълзи). Пада се, става се... а често пътят минава през ада. Тези които ''летят''... не са за завиждане (най-често е прелест).

    А това, че поезията визвисява към Бога, са поетизми.
  • Много яко си се изразила, Петя, мерси.
  • Не е зле, като за влачещ се плужек. 🙂
  • Зарадва ме, Ничка!
  • Помня го този стих, Гош!
    Помня и как го коментирах преди, с дълбок анализ!
    Поздрави!
  • Мерси, Влади.
    Иначе, заради използвания речник, за мнозина това ще е някакво недоразумение, но вече съм свикнал.
Предложения
: ??:??