13 июл. 2023 г., 08:40

Пълзя към светлината

507 2 9
 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.

Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.

Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...

Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...

04.08.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбирам те чудесно, нали и в моята тиква има шизоекипаж...
    Нямаше как да си премълча...
    Иначе и аз не съм настроен за коментарен влак.
  • Днес съм с ''философската'' си глава. Вчера бях с просташката. Сменям ги за разнообразие - хахах...
    Спирам!'

    П.П. Нали споменах, че съм шизофреник.
  • Правил ли си по-дълъг анализ свързан с творба, Димо?...
    Въпросът ми е полушеговит, няма нужда от отговор.
    Иначе ми стана приятно, че толкова време и размисли си отделил тук. Това няма как да го отрека.
    Благодаря сърдечно.
  • Има три типа хора: земни (плътски), душевни и духовни.
    Първите са успешни в земните дела - работяги се, много неща им се отдават, но са общо взето с внимание изцяло насочено в земното.
    Вторите са творците - поети, художници, артисти, певци... хора на изкуството. Често пъти изкуството ги кара да изпитват особени чувства - наричат ги ''възвишени'' и често ги бъркат с духовни. Но тези чувства са базирани на изострена сетивност и човешки емоции - еуфория, радост, възхита...и т.н. Всичко това е ''чувственост''. Душевните хора са чувствени хора и силно емоционални. Затова обичат да творят и говорят за чувствени неща.
    За духовните ми е трудно да говоря. Те са рядкост в днешно време и не изпъкват с нищо особено. Най-често са невзрачни и почти незабележими. Носят си кръста с благодарност и търпят скърбите които Христос е обещал на верните Си последователи. В духовния живот място за еуфория и ''чувственост'' няма. Дори е крайно вредно.
    Затова в духовния път не се ''лети'', а се ''пълзи''.
  • Към Светлината (Небето - рая... се пълзи). Пада се, става се... а често пътят минава през ада. Тези които ''летят''... не са за завиждане (най-често е прелест).

    А това, че поезията визвисява към Бога, са поетизми.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...