13.07.2023 г., 8:40

Пълзя към светлината

498 2 9
 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.

Голяма част от нас са вече голи,
че банките са без сърдечни съдове
и няма как със сълзи и сополи
да заплатим натрупаните дългове.

Но пак по някаква система си живуркаме
макар, че формулата й не е открита...
Във нея хиксът е обект на духане,
а другото... е скрито от очите...

Довиждане от мен, че ще пълзя
след залеза, за да настигна слънцето.
Оставям спомен, кървава следа,
че буден съм... а пък живея в сънищата...

04.08.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам те чудесно, нали и в моята тиква има шизоекипаж...
    Нямаше как да си премълча...
    Иначе и аз не съм настроен за коментарен влак.
  • Днес съм с ''философската'' си глава. Вчера бях с просташката. Сменям ги за разнообразие - хахах...
    Спирам!'

    П.П. Нали споменах, че съм шизофреник.
  • Правил ли си по-дълъг анализ свързан с творба, Димо?...
    Въпросът ми е полушеговит, няма нужда от отговор.
    Иначе ми стана приятно, че толкова време и размисли си отделил тук. Това няма как да го отрека.
    Благодаря сърдечно.
  • Има три типа хора: земни (плътски), душевни и духовни.
    Първите са успешни в земните дела - работяги се, много неща им се отдават, но са общо взето с внимание изцяло насочено в земното.
    Вторите са творците - поети, художници, артисти, певци... хора на изкуството. Често пъти изкуството ги кара да изпитват особени чувства - наричат ги ''възвишени'' и често ги бъркат с духовни. Но тези чувства са базирани на изострена сетивност и човешки емоции - еуфория, радост, възхита...и т.н. Всичко това е ''чувственост''. Душевните хора са чувствени хора и силно емоционални. Затова обичат да творят и говорят за чувствени неща.
    За духовните ми е трудно да говоря. Те са рядкост в днешно време и не изпъкват с нищо особено. Най-често са невзрачни и почти незабележими. Носят си кръста с благодарност и търпят скърбите които Христос е обещал на верните Си последователи. В духовния живот място за еуфория и ''чувственост'' няма. Дори е крайно вредно.
    Затова в духовния път не се ''лети'', а се ''пълзи''.
  • Към Светлината (Небето - рая... се пълзи). Пада се, става се... а често пътят минава през ада. Тези които ''летят''... не са за завиждане (най-често е прелест).

    А това, че поезията визвисява към Бога, са поетизми.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...