18 нояб. 2008 г., 15:35

Пън до разцъфтяла роза 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
1508 0 2
Изсъхнал пън насред тъмната гора стои,
до него разцъфтяла роза с красота света пои.
Пънът свенливо към розата поглежда,
тя в отговор повдига закачливо вежда.
Изпуква пънът, олющва си от свян кората,
нима на него точно ще намигне тя в гората?!
Че всяка жива твар, що мине покрай алените ù листа,
от красотата ù замайва се и посдвирва със уста.
И всеки, що я зърне, копнее да я има,
а розата отвръща с поглед, хладен като зима.
Но ето че на тоз нещастен и самотен пън
тя смутено се усмихва, сякаш всичко туй е сън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добрина Ангелиева Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »