Пън до разцъфтяла роза
Изсъхнал пън насред тъмната гора стои,
до него разцъфтяла роза с красота света пои.
Пънът свенливо към розата поглежда,
тя в отговор повдига закачливо вежда.
Изпуква пънът, олющва си от свян кората,
нима на него точно ще намигне тя в гората?!
Че всяка жива твар, що мине покрай алените ù листа,
от красотата ù замайва се и посдвирва със уста.
И всеки, що я зърне, копнее да я има,
а розата отвръща с поглед, хладен като зима.
Но ето че на тоз нещастен и самотен пън
тя смутено се усмихва, сякаш всичко туй е сън.
А гледа розата с трепет тоз самотен пън насреща
и чувства как росата по снагата ù кипва гореща.
"Какъв юнак е само" - мисли си и тайничко копнее
до него да се сгуши, в сянката му хладна да живее.
Да опре тръпнещи листенца в здравото му тяло,
да скърши под него стеблото си за ласки закопняло.
Мечтае розата да бъде покорена от тоз юнак корав,
да я вземе и пази от всички, та той е тъй силен и здрав.
Мечтае си красавицата алена за тоз пън на крачка от нея
"Ох, искам да съм с него" - мисли - "от любов ще полудея!"
Мечтае и страстно полюшва червени листенца
"Вземи ме юнако" - прошепва му сладко с устенца.
Върви през гората стар дървар и съзира изумен
изсъхнала красива роза да лежи до пън подмладен.
С листенца пожълтели обгърнала е дънера изсъхнал,
а той привел се е над нея нежно и в щастие издъхнал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добрина Ангелиева Все права защищены
