Първи май
И не бяхме ли гладни,
и не бяхме ли жадни,
но оценявахме всеки човешки труд.
А сега всички богати, всички алчни,
кой се труди, той бил луд.
И бедността имаше своя цена,
а сега какво ли ценно остана на света?
В труд живееше народът, с пот на чело,
но с гордост и вдигната глава.
А сега къде отиде гордостта,
къде са житата, които посяхме?
Къде е слънцето, ясното небе,
къде е кръвта, която проляхме?
Миньори бяха обикновените хора,
никога не виждаха светлина.
Но макар и в тъмнината си мечти да градяха,
те знаеха, че трудът им ще бъде светлата бъднина.
Къде са онези деца,
прегръщайки с любов родителския труд?
Сега всеки с разум сляп
върви в тъмнината и търси късче хляб.
Къде е народът миролюбив,
благодарни за днешния си ден.
Боже, защо са неблагодарни по таз земя,
в гордостта и завистта всички са в плен.
Думи тежки, като камъни падат,
върху нашия гръб.
Като хамали носим всеки товар,
вървим след мечтите си изоставени,
отчаяни стискаме зъб.
Един ден пак ще посеем
житата на нашата доброта.
И тогава чиста кръв ще пролеем
пред олтара на човечността.
Един ден и ние ще ядем бял хляб
с чисто сърце и чиста съвест...
Милан Милев
1.05.2011
Нека се трудим, за да оцелеем в този живот
и дано трудът ни бъде оценен с доброта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
