nikii (Николай)
7 11
27 нояб. 2008 г., 18:58

Пъстрата дъга 

  Поэзия » Философская
745 0 3

Какъв прекрасен ден... колко много красота!

Някъде далеч се вижда пъстрата дъга.

По тревичките се стича, още топлата вода,

от дъжда, облял земята, стигнал нейната душа.

 

А цвеята, малки, пъстри, знаят всичко за това.

В храстите намират мъдрост, а във нея - красота.

Как в дърветата се крие сила, младост, доброта,

а плодът от сока пие на прекрасната земя.

 

Слънцето в морето гледа, вижда само светлина,

на земята то дарява цялата си топлина.

Любовта безкрайна носи хиляди неща,

но една единствена е само нейната душа.

 

А небето чисто, светло, още помни за дъжда.

За дъжда, измил земята, стигнал нейната душа.

Той - дъждът и светлината, там на малката земя,

сътворяват малко чудо, раждат пъстрата дъга!

© Николай Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за стиха!Много е хубав!
  • Поздравления, Ники, много красиво, много!!!
    Зарежда полужително!!!
  • Стихотворението ти ми хареса безкрайно много,толкова е красиво!
    Докато го четях, се усмихвах, поздравявам те!!!
Предложения
: ??:??