Какъв прекрасен ден... колко много красота!
Някъде далеч се вижда пъстрата дъга.
По тревичките се стича, още топлата вода,
от дъжда, облял земята, стигнал нейната душа.
А цвеята, малки, пъстри, знаят всичко за това.
В храстите намират мъдрост, а във нея - красота.
Как в дърветата се крие сила, младост, доброта,
а плодът от сока пие на прекрасната земя.
Слънцето в морето гледа, вижда само светлина,
на земята то дарява цялата си топлина.
Любовта безкрайна носи хиляди неща,
но една единствена е само нейната душа. ...