11 авг. 2007 г., 18:02

Път

1K 0 8

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Път
(това е ирония, а не стимул)

Измий душата си.
Насапунисай я,
изтъркай,
но внимавай,
да не скъсаш нещо в нея,
докато трескавите
пръсти плачат
белотата й.
Измий душата си
и тръгвай, Пепеляшке!
Върви натам,
където
слънцето е вечно черно,
защото вечно закъсняла си за него,
по улици,
пулсиращи във
никотинови окъпаности.
Из тъжни
сфетофарени инсомнии.
Към мястото.
Където тялото ти некрозира
сред парфюмна сперма,
за да се превърне в лебед някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...