11.08.2007 г., 18:02 ч.

Път 

  Поезия
778 0 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Път
(това е ирония, а не стимул)

Измий душата си.
Насапунисай я,
изтъркай,
но внимавай,
да не скъсаш нещо в нея,
докато трескавите
пръсти плачат
белотата й.
Измий душата си
и тръгвай, Пепеляшке!
Върви натам,
където
слънцето е вечно черно,
защото вечно закъсняла си за него,
по улици,
пулсиращи във
никотинови окъпаности.
Из тъжни
сфетофарени инсомнии.
Към мястото.
Където тялото ти некрозира
сред парфюмна сперма,
за да се превърне в лебед някой ден.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??