11.08.2007 г., 18:02

Път

1K 0 8

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Път
(това е ирония, а не стимул)

Измий душата си.
Насапунисай я,
изтъркай,
но внимавай,
да не скъсаш нещо в нея,
докато трескавите
пръсти плачат
белотата й.
Измий душата си
и тръгвай, Пепеляшке!
Върви натам,
където
слънцето е вечно черно,
защото вечно закъсняла си за него,
по улици,
пулсиращи във
никотинови окъпаности.
Из тъжни
сфетофарени инсомнии.
Към мястото.
Където тялото ти некрозира
сред парфюмна сперма,
за да се превърне в лебед някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...