Път
Път
На път стоя,
пред мене – път.
Съзирам те едва в далечината.
И питам се за кой ли път
ще те пропусне днес душата.
А ти на пътя все стоиш
и уж загледан си във мене
и всички пъти ти броиш,
когато минах прокрай тебе.
А щом на пътя срещна теб,
за твоята любов ще съм готова,
ще знам, че твоите ръце
не носят тягостна тревога.
Ала не знам за кой ли път
душата ми на път към тебе
загърбва всеки райски кът,
щом ти не си във него.
И теб, и твоята съдба
аз винаги по пътя срещам
и чудя се дали това
ми носи някаква надежда.
И пътник съм без път останал,
щом теб те няма във зори
и пътят ми, на теб пристанал,
все във очите ти гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Преслава Богданова Все права защищены
