Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето.
Нито ехо е, нито е зов...
Нито зимен е. Нито е летен.
Този път е умряла любов.
© Емилия Николова Все права защищены