Път

Поэзия

948 0 11

Този път онемя изведнъж.

Този път не е вече река.

Ни начало е, нито е длъж.

Не е топло простряна ръка.

Този път е змия във сърцето.

Нито ехо е, нито е зов...

Нито зимен е. Нито е летен.

Този път е умряла любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

Бисер!

2012-04-02T15:11:31+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

С малко думи казваш толкова много...не искам да си тъжна!Прегщам те с много обич!

2010-11-15T12:19:37+02:00
Niveana (Емилия Николова)

Доче, и тук ме възхищаваш със стиха си.Благодаря на всички, които се спряхте при мен.

2010-11-12T13:10:33+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Откъснато крило от кръстопът-
между началото и края тънка нишка.
В началото е път,в средата кръст,
а краят му прилича на въздишка...

Харесах твоята въздишка

2010-11-12T11:47:48+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Харесах!

2010-11-12T00:22:40+02:00