Nov 11, 2010, 12:37 PM
Път
Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето.
Нито ехо е, нито е зов...
Нито зимен е. Нито е летен.
Този път е умряла любов.
© Емилия Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Бисер!
-
С малко думи казваш толкова много...не искам да си тъжна!Прегщам те с много обич!
-
Доче, и тук ме възхищаваш със стиха си.Благодаря на всички, които се спряхте при мен.
-
Откъснато крило от кръстопът-
между началото и края тънка нишка.
В началото е път,в средата кръст,
а краят му прилича на въздишка...
Харесах твоята въздишка
-
Харесах!
-
...великолепна миниатюра, Еми. Струи бяла печал и много кадифена нежност. Ив
-
много синтезирано, стегнато стихотворение. С малко думи казва много! И е изстрадано...
-
Мм, не е лошо. Обичам по-лаконичните изрази.
-
С малко слова си казала всичко!
Перфектно!!! -
и на мен
-
хареса ми
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
