Липата тежко се огъва,

прегърбена от ралото на вятъра,

душата й предсмъртно се опъва,

премрежено сълзят листата,

скрити зад чадъра.

В миг светкавица прорязва с вик липата,

като сърна - с последни сили

дращи за спасение душата.

Сноп лъчи прокапват от тавана на Небето,

но мъртво лежи на сърната сърцето.

Безутешни са листата на липата,

клони сведени целуват с въздишки Земята.

В миг в земята проблясва звезда златокрила,

възкачва се на Небето,

а една сърна - в нея -

нежно душица (с път към Рая) е впила!