14 июн. 2009 г., 21:40

Път към Рая

597 0 0

Липата тежко се огъва,

прегърбена от ралото на вятъра,

душата й предсмъртно се опъва,

премрежено сълзят листата,

скрити зад чадъра.


В миг светкавица прорязва с вик липата,

като сърна - с последни сили

дращи за спасение душата.

Сноп лъчи прокапват от тавана на Небето,

но мъртво лежи на сърната сърцето.


Безутешни са листата на липата,

клони сведени целуват с въздишки Земята.

В миг в земята проблясва звезда златокрила,

възкачва се на Небето,

а една сърна - в нея -

нежно душица (с път към Рая) е впила!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...