Път към Рая
591
0
0
Липата тежко се огъва,
прегърбена от ралото на вятъра,
душата й предсмъртно се опъва,
премрежено сълзят листата,
скрити зад чадъра.
В миг светкавица прорязва с вик липата,
като сърна - с последни сили
дращи за спасение душата.
Сноп лъчи прокапват от тавана на Небето,
но мъртво лежи на сърната сърцето.
Безутешни са листата на липата,
клони сведени целуват с въздишки Земята.
В миг в земята проблясва звезда златокрила,
възкачва се на Небето,
а една сърна - в нея -
нежно душица (с път към Рая) е впила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
