Високо, високо, там във небето,
перести облаци по гърба му лазят
и ласките лунни, предвидени за полето,
със небрежност на палавници безсъвестно газят.
Лице красиво във нощта тъгува,
в тъмното е опряло буза до стената.
Във мечти омайни за бъдещето плува
и слуша как съседът свири Лунната соната.
Лицето чака звезди на небосклона да се появят.
Със тях сериозно му се иска то да поговори...
Не е ли време те във любовта, пътят му да осветят?
Ако трябва, даже може за това и да поспори. ...