19 нояб. 2009 г., 22:27

Пътеки

1.1K 0 1

"Пътеки"

 

Между две пътеки - "живот" и любовта,

би ли си избрал да дишаш,

без в живота ти да има любеща жена?


Точно там между две алеи - радост и тъга,

би ли си избрал да имаш всичко,

лишен от нежна женска красота?


Там на двата булеварда - усмивки и сълзи,

искаш ли да побеждаваш в "битки",

без да има кой с целувка да ги оцени?


Далеч по двете магистрали - щастие и мъки,

искаш ли парите да те утешават,

заменили кротко следите на детските стъпки?


А накрая в мрака, в уличката пред "съня",

би ли искал пак да си в центъра на всичко,

без да имаш там любима да ти подаде ръка?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велислав Казаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...