Пътешествие
Взе единствено себе си,
потегли на дълъг път.
Следите замаскира старателно,
стои на кръстопът.
Като угаснала свещ
ще може да изгори.
Споделя с тишината,
нещо ѝ тежи.
Изнемогва, крачи прегърбена,
компасът посоки няма.
Отиде да търси края,
на спирката задряма.
Сили събира – късно е,
моли за прошка.
Човешка душа прие,
счупена брошка.
© Иван Чорлев Все права защищены