Пътници-друмници
Пътници-друмници, бродим безспир,
стръмните кози пътеки,
трудно изкачваме, търсейки мир,
Бог е високо, далеко...
Пламъче живо в потопи, беди,
браним от бурите, мрака.
Неверни Тома...И сега и преди,
иска да види...И чака.
Страстно жадуван е райският плод,
смъртни телата ни меки,
с огън калява ни този живот...
Раят ли? Не е за всеки.
Двадесет грама. Душа, или дух,
тежко без тях се живее.
Миг-два, изгаря неверникът глух...
А любовта ни? Тя грее
и осветява най тъмния миг,
малко преди да разсъмне,
носим в сърцата Божествен светлик,
а си живеем на тъмно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
