Пътуване...

Пътуване..

На моя Приятел Стан

Къде си тръгнал? Навън е студено!
Хляб не си взел, дори капка вода...
На път щом поемеш в лошото време,
ти трябва поне една сродна душа..

- Не! Каза... - Още е рано!

- По този път сам ще вървя!...
- Другар си ми, знам! Запали ми цигара
 и огън ми дай, че е страшна тъма...

Усмивка запомних, вратата изскърца,
и вятъра, леден в душата повя...
Господ потърсих, без да се кръстя,
небето изплака и дъжд заваля...

Разсърди се време и аз се обидих,
та ти дори не ми рече: -До скоро!...
Пред мен се счупи една керемида,
и бавно я сми във пясък пороя...

Дано да ти свети огъня в тъмното,
дето ти дадох, и нека не гасне...
Свещта съм запалил, макар да е съмнало,
щом се обърнеш, все да е блясък!...

Аз знам, че ще стигнеш по пътя, нагорен...
от там ни поглеждай, и дай светлина!
С огън за сбогом, като пламък от корен,
да стоплиш моята тъжна душа...

22.02.2014
Д.Антонов
https://www.facebook.com/URBANPOETRYSOCIETY