13 апр. 2007 г., 10:12

Пътуване

909 0 11
Душата ми, към твоята отива,
макар и да не знам защо.
Сърцето ми, със твоето се слива,
във ритъм общ да затуптят.
Защото обичта е жива,
запалила искрата на страстта,
и мисълта, мечтата преоткрива
за любовта, наречена съдба.
Какъв урок ще трябва да науча?
- на болката, тъгата, ревността.
Или пък щастието ще получа?
- най-чаканата радост на света.
Каквото писано е, то ще стане,
тъй както Бог е повелил!
Но знам, че любовта пристъпва
след двама - слели пътя си  в един!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...