13 апр. 2007 г., 10:12

Пътуване

908 0 11
Душата ми, към твоята отива,
макар и да не знам защо.
Сърцето ми, със твоето се слива,
във ритъм общ да затуптят.
Защото обичта е жива,
запалила искрата на страстта,
и мисълта, мечтата преоткрива
за любовта, наречена съдба.
Какъв урок ще трябва да науча?
- на болката, тъгата, ревността.
Или пък щастието ще получа?
- най-чаканата радост на света.
Каквото писано е, то ще стане,
тъй както Бог е повелил!
Но знам, че любовта пристъпва
след двама - слели пътя си  в един!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...