13.04.2007 г., 10:12 ч.

Пътуване 

  Поезия
747 0 11
Душата ми, към твоята отива,
макар и да не знам защо.
Сърцето ми, със твоето се слива,
във ритъм общ да затуптят.
Защото обичта е жива,
запалила искрата на страстта,
и мисълта, мечтата преоткрива
за любовта, наречена съдба.
Какъв урок ще трябва да науча?
- на болката, тъгата, ревността.
Или пък щастието ще получа?
- най-чаканата радост на света.
Каквото писано е, то ще стане,
тъй както Бог е повелил!
Но знам, че любовта пристъпва
след двама - слели пътя си  в един!

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??