Пътят
Пътят
(в памет на майка ми)
Безкрайна нощ на твоя небосклон настава,
изгасват тежко уморените очи,
със стон просторът тъмен бавно побелява,
помръква радостта във погледа ти чист.
В живота ти, безброен наниз от надежди,
преплитат се любов, красива нежност, доброта,
в душата твоя лъчезарно се оглеждат
към свободата светъл порив, вечната мечта.
Със залеза потъва есенният ден последен,
на път обречен бавно се отправяш там...
Остават само сънища, а образът ти бледен
изгрява в спомените със безсмъртен плам.
написано: 14.02.2001
редакция: 11.11.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Авдала Все права защищены
