purpleinrock (Даниел Авдала)
96 716
Nov 11, 2010, 11:11 AM

Пътят 

  Poetry » Other
703 0 12

Пътят

(в памет на майка ми)

 

Безкрайна нощ на твоя небосклон настава,

изгасват тежко уморените очи,

със стон просторът тъмен бавно побелява,

помръква радостта във погледа ти чист.

 

В живота ти, безброен наниз от надежди,

преплитат се любов, красива нежност, доброта,

в душата твоя лъчезарно се оглеждат

към свободата светъл порив, вечната мечта.

 

Със залеза потъва есенният ден последен,

на път обречен бавно се отправяш там...

Остават само сънища, а образът ти бледен

изгрява в спомените със безсмъртен плам.

 

написано:                                      14.02.2001

редакция:                                      11.11.2010

 

 

© Даниел Авдала All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??