От небеса, кърваво червени, огън се сипе по земята.
Ангели с крила обгорени, като метеорити падат в далечината.
Викове, смразяващи кръвта, ледено студени,
търсят с надежда късче лъч в тъмнината.
Души поробени във вечността проклети, закотвени в Ада,
крещят живота си проклинайки, "защо на Дявола душата си продадох".
Обгърнати от алчност, наглост и користни решения,
погубващи животи и над животи управления.
Потъпквайки ден след ден и всеки следващ, добротата,
подтиквайки с бясна скорост човечността към бездната и грехотата.
Загасяйки във всеки миг един живот,
запълвайки със гневен вик, пореден гроб.
И ден след ден, с всяка продадена душа,
изгасва живата надежда умира с нея всяка доброта.
И тлеят в буен огън небесата,
горящи и ридаещи, ангели разбиват се в далечината...