Пътят на обичащите се сърца
Градът отново е притихнал в нощта,
а пътят на сърцата ни е един.
Под светещи звезди и пълна луна
с обич и силна вяра по него вървим.
Толкова е вълнуващо, че те има
в мислите, в чувствата, в моя ден.
Когато ти повтарям, че си ми любима,
няма на света по-щастлив от мен.
Двете чудотворни думи изричаме,
разлива се във душите топлина.
В тяхната истинност се вричаме,
те са светъл ореол в нашата съдба.
Пътят на обичащите се сърца минава
през мигове на мелодична тишина,
през усета, който вълшебствата създават
и завършва в оазиса на любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
