Пътят на обичащите се сърца
Градът отново е притихнал в нощта,
а пътят на сърцата ни е един.
Под светещи звезди и пълна луна
с обич и силна вяра по него вървим.
Толкова е вълнуващо, че те има
в мислите, в чувствата, в моя ден.
Когато ти повтарям, че си ми любима,
няма на света по-щастлив от мен.
Двете чудотворни думи изричаме,
разлива се във душите топлина.
В тяхната истинност се вричаме,
те са светъл ореол в нашата съдба.
Пътят на обичащите се сърца минава
през мигове на мелодична тишина,
през усета, който вълшебствата създават
и завършва в оазиса на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
