21 февр. 2006 г., 15:19

Пътят на русалката 

  Поэзия
571 0 2
Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване,
вързана незнайно как,
аз се качвах без сбогуване-
салът ми да види бряг.
Ти едва ли ще познаеш
моите стъпки по брега.
Утре друга ще познаеш-
отработена игра..
Островът бе твоя замък,
а русалките-целта..
Прохождане в любовен пламък,
първи стъпки със крака...
Хоризонта е далече,
лодката-несигурност, но знам
русалките не са човеци
и няма път натам.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??