Feb 21, 2006, 3:19 PM

Пътят на русалката

  Poetry
754 0 2
Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване,
вързана незнайно как,
аз се качвах без сбогуване-
салът ми да види бряг.
Ти едва ли ще познаеш
моите стъпки по брега.
Утре друга ще познаеш-
отработена игра..
Островът бе твоя замък,
а русалките-целта..
Прохождане в любовен пламък,
първи стъпки със крака...
Хоризонта е далече,
лодката-несигурност, но знам
русалките не са човеци
и няма път натам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...