27 окт. 2007 г., 21:52
Събуждаш се рано сутринта,
труден ден очква те отново.
Тръгваш с чанта в ръка
и хиляди надежди за спасение.
Вървиш по пътя за пропастта –
там, където всичко свършва.
Отлично знаеш за това,
но няма как да спреш – съдба!
Срещаш хора,
но за тебе всеки пак нехае.
Никой не те вижда, не те чува,
но когато от тебе се нуждае, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация