angel_bez_krile (Ангел без криле)
8 16
27.10.2007 г., 21:52 ч.

Пътят за пропастта 

  Поезия
871 0 3
Събуждаш се рано сутринта,
труден ден очква те отново.
Тръгваш с чанта в ръка
и хиляди надежди за спасение.
Вървиш по пътя за пропастта –
там, където всичко свършва.
Отлично знаеш за това,
но няма как да спреш – съдба!
Срещаш хора,
но за тебе всеки пак нехае.
Никой не те вижда, не те чува,
но когато от тебе се нуждае,
бърза да те спре, че даже и целува.
А ти се дърпаш – за какво ти е целувка вкаменена?
Тя не ще те стопли, а още повече ще те вледени.
И ще опропасти душата ти, и без това озлобена.
Но няма към по-добро да те промени…
И ето, стигаш ти до пропастта
и усещаш, че това е края.
Отчаян, махаш с ръка –
“Не, не това желая!”
Но няма кой пак тебе да спаси.
За последно поглеждаш настрани
и съзираш там познато лице,
и неугасналата ти надежда те крепи.
Към него протягаш студени ръце,
но не за да го поздравиш, уви!
С всичка сила го избутваш в пропастта,
там, където ти трябваше да си сега…

И този ден предаде близък,
но май вече свикнал си с това.
Превърнал си се в каменна стена,
също като хората, които днес видя
по дългия път към пропастта.
И този ден оцеля,
но докога ще е така?
И на каква цена?

© Ангел без криле Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??