Радост

На теб тези стихове реших да посветя,

Една малка фея обляна в самота,

Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта

И хиляди пъти, борих се за любовта.

Помниш ли когато те държах за ръка

Препускахме двама в тишината на нощта 

Говорехме си сякаш времето е спряло

Исках аз и ти да бъдем едно цяло

Толкова нежна и красива, казах си на ум

Усещах те върху мен като полъха на скъп парфюм

Бавно тялото ти потрепери, и дъхът се учести

Тогава бях готов да сбъдна твоите мечти

Винаги съм си мечтал за тази сцена

Когато от моето сърце ти бе пленена

Но режисьорът беше друг, лентата приключи

Беше време всеки пак сърцето да заключи

Всички спомени връхлитат ме като лавина,

И няма как да ги подмина,

Дори живота да ни раздели,

Печата ти върху сърцето ми личи.

И ако някога живота те притисне към стената.

Не унивай!

Не тъжи!

Не слагай маски!

Не лъжи!

А просто ми се обади.

А аз обещавам ти тогава,

че сълзите ти в усмивки ще превърна

и с устни очите ти прегърна,

и със силен глас ще изкрещя,

че върнах пак си Радост-та.