10 nov 2017, 7:54  

Радост

512 0 0

Радост

На теб тези стихове реших да посветя,

Една малка фея обляна в самота,

Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта

И хиляди пъти, борих се за любовта.

 

Помниш ли когато те държах за ръка

Препускахме двама в тишината на нощта 

Говорехме си сякаш времето е спряло

Исках аз и ти да бъдем едно цяло

 

Толкова нежна и красива, казах си на ум

Усещах те върху мен като полъха на скъп парфюм

Бавно тялото ти потрепери, и дъхът се учести

Тогава бях готов да сбъдна твоите мечти

 

Винаги съм си мечтал за тази сцена

Когато от моето сърце ти бе пленена

Но режисьорът беше друг, лентата приключи

Беше време всеки пак сърцето да заключи

 

Всички спомени връхлитат ме като лавина,

И няма как да ги подмина,

Дори живота да ни раздели,

Печата ти върху сърцето ми личи.

 

И ако някога живота те притисне към стената.

Не унивай!

Не тъжи!

Не слагай маски!

Не лъжи!

А просто ми се обади.

А аз обещавам ти тогава,

че сълзите ти в усмивки ще превърна

и с устни очите ти прегърна,

и със силен глас ще изкрещя,

че върнах пак си Радост-та.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....