10 nov 2017, 7:54  

Радост

515 0 0

Радост

На теб тези стихове реших да посветя,

Една малка фея обляна в самота,

Грижовно в моята мисъл те завивах през нощта

И хиляди пъти, борих се за любовта.

 

Помниш ли когато те държах за ръка

Препускахме двама в тишината на нощта 

Говорехме си сякаш времето е спряло

Исках аз и ти да бъдем едно цяло

 

Толкова нежна и красива, казах си на ум

Усещах те върху мен като полъха на скъп парфюм

Бавно тялото ти потрепери, и дъхът се учести

Тогава бях готов да сбъдна твоите мечти

 

Винаги съм си мечтал за тази сцена

Когато от моето сърце ти бе пленена

Но режисьорът беше друг, лентата приключи

Беше време всеки пак сърцето да заключи

 

Всички спомени връхлитат ме като лавина,

И няма как да ги подмина,

Дори живота да ни раздели,

Печата ти върху сърцето ми личи.

 

И ако някога живота те притисне към стената.

Не унивай!

Не тъжи!

Не слагай маски!

Не лъжи!

А просто ми се обади.

А аз обещавам ти тогава,

че сълзите ти в усмивки ще превърна

и с устни очите ти прегърна,

и със силен глас ще изкрещя,

че върнах пак си Радост-та.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...