Едно неугасващо чувство ме изпълва.
Тръпне душата, сърцето спира в миг!
Разтапям се в очакване,
сърцето грее от любов.
Не се луташ в мислите сиви,
защото любовта е по- силна от човека..
В този пъстър свят те извисява само обичта.
Свято чувство ! Светлина и топлина !
Кой не протяга ръце към огнището?
Стоят самотни дланите студени
и пламъкът превръща се в дим.
А времето забързано, погубва всичко.
И топлина и радост любовта .....
Само жажда за взаимност решава
колоритното чувство любов да оцелява.
Не питай какво е тя.
Като сянка обвита около тебе
сграбчва сърцето тревожно.
А после?
Тъгуваш и се питаш
защо всемогъща е тя?
Защото сърцето ти дава живот.
Чудесен е той, когато те сгрява.
Животът го няма, щом сърцето спре.
И нека да има любов !
Тя носи тишина,
носи радост в живота.
Радвай се на обичта,
тя е живец чудесен.
Духът е толкова потребен
за всичко добро на света.
Да, така е !
радвай се, живей окрилен
от топлината на тази любов.
© Йонка Янкова Все права защищены