31 окт. 2014 г., 11:43

Рай

507 0 0

Ела със мен, подай ръка,

погледни с очи към Божията зора.

Колко е приятно всичко покрай нас -

планини високи, бистро изворче ни поздравява във захлас.

Веселите птички чуруликат,

музика прекрасна във душите вливат.

Утрото е свежо, въздухът е чист,

росата къпе всеки лист.

Слънцето ни дава изобилно светлина,

разкрива със лъчи тази дивна красота.

Лицето ти чудесно нежно озарява,

гали, милва те, живот ти дава.

Във висините вятърът подухва,

танцува със цветята, аромат разпръсква.

Всичко диша във Любов, изпраща благодарствен зов:

"Господи, благодаря Ти, че изпълваш ме с живота нов!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...