31 окт. 2014 г., 11:43

Рай

508 0 0

Ела със мен, подай ръка,

погледни с очи към Божията зора.

Колко е приятно всичко покрай нас -

планини високи, бистро изворче ни поздравява във захлас.

Веселите птички чуруликат,

музика прекрасна във душите вливат.

Утрото е свежо, въздухът е чист,

росата къпе всеки лист.

Слънцето ни дава изобилно светлина,

разкрива със лъчи тази дивна красота.

Лицето ти чудесно нежно озарява,

гали, милва те, живот ти дава.

Във висините вятърът подухва,

танцува със цветята, аромат разпръсква.

Всичко диша във Любов, изпраща благодарствен зов:

"Господи, благодаря Ти, че изпълваш ме с живота нов!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...