31.10.2014 г., 11:43

Рай

504 0 0

Ела със мен, подай ръка,

погледни с очи към Божията зора.

Колко е приятно всичко покрай нас -

планини високи, бистро изворче ни поздравява във захлас.

Веселите птички чуруликат,

музика прекрасна във душите вливат.

Утрото е свежо, въздухът е чист,

росата къпе всеки лист.

Слънцето ни дава изобилно светлина,

разкрива със лъчи тази дивна красота.

Лицето ти чудесно нежно озарява,

гали, милва те, живот ти дава.

Във висините вятърът подухва,

танцува със цветята, аромат разпръсква.

Всичко диша във Любов, изпраща благодарствен зов:

"Господи, благодаря Ти, че изпълваш ме с живота нов!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...