Ела със мен, подай ръка,
погледни с очи към Божията зора.
Колко е приятно всичко покрай нас -
планини високи, бистро изворче ни поздравява във захлас.
Веселите птички чуруликат,
музика прекрасна във душите вливат.
Утрото е свежо, въздухът е чист,
росата къпе всеки лист.
Слънцето ни дава изобилно светлина,
разкрива със лъчи тази дивна красота.
Лицето ти чудесно нежно озарява,
гали, милва те, живот ти дава.
Във висините вятърът подухва,
танцува със цветята, аромат разпръсква.
Всичко диша във Любов, изпраща благодарствен зов:
"Господи, благодаря Ти, че изпълваш ме с живота нов!"
© Димитър Димов Всички права запазени