Спира времето, сънувам звезди,
изгреви плуват в душата.
Събирам залези и лунни лъчи,
в нощите будни рисувам мечтите.
Рисувам в тебе необятност от сбъдване
и комети галактически, космически звън.
Потъвам в безкрая и търся спасение
в този рай, съкровен на творци.
Обичам те - в изгреви и залези дивни.
Обичам те - като река и вълни от сълзи.
Обичам те - неизмислен, вълшебен и истински.
Обичам те - и сънувам, бленувам мечти.
27.07.2011г.
Галина Москова
© Галина Москова Все права защищены